Секта ли е Обединителната църква на Муун: Империята на Мун; Мунисти

ДЕФИНИЦИЯ СЕКТАНТ

Не можем да говорим за секти и сектанти без първо да се опитаме да дефинираме какво точно имаме в предвид под тези термини.

Историческо значение
В истоията сектанти са били наричани будните хора и реформаторите. Между тях са пророците и светците. Най-големи сектанти всъщност са били Исус и последователите му. Според тази дефиниция излиза, че да бъдеш наречен “сектант” е наистина комплимент. Може само да се горееш с това.

Всеки би се горял да бъде поставен наравно с такива велики исторически личности обвинявани като сектанти. От друга сттрана, поглеждайки историята виждаме, че тези които са обвинявали другите в сектанство – обвинителите - винаги са били тесногледите, ограничени и егоистични – запомнени само с лошо. Чувството винаги е, “как можаха да се отнасят по такъв отвратителен начин, и да не разберат ценноста на тези личности...” Това се отнася дори за периодите когато Инквизицията е преследвала Ересите. Нека не забравяме този урок от истоията. Не се подлъгвайте лековерно от критики срещу уж-"секти", а проверете сами за себе си. Често ще откриете прекрасни хора, и може би уникални и полезни примери за вяра и по-морален живот. Пазете се обаче ако откриете, сектантско (разделително) и тесногледо критично към другите отношение... Това вече е "сектанско" в лошия смисъл на думата. Но нека погледнем по обстойно различните употреби на думата "Секта".

Светското значение
Честно да си признаем, дефиницията на “секта”, винаги е “религията на другите”. Значи всеки автоматично приема, че неговата е добрата – не за друго а защтото е неговата. Без познание на другите, или по-скоро точно поради липса на тоакова, обвинява тях в сектанство. Доста удобно. Колко жалко обаче, че и другите правят същото, така че автоматически ние ставаме сектанти.

Това значение макар и често да е използвано от вярващите хора е всъщност само в служба на атеизма. То автоматически поставя всички вярващи в позицията на “лошите”, докато издига, това да нямаш никаква вяра, като единствената опция да не бъдеш обвиняван. Но още в същността на тази дефиниция се вижда само краен егоизъм, нетърпимост към другите и непознатото, ограниченост в мисленето и светогледа. Тя изразява само някаква абсурдна форма на нетолерантност която е несъвместима със съвременния свят на плурализъм и културен обмен. Тя показва само ограниченоста на миналото. А да не споменаваме, че Бог едва ли е толкова тесноглед. Че и на коя религия или деноминация Той е член?

Синтаксово значение
Ако пък се опитаме да разберем същността на самата дума която използваме – “сектариан” означава да “разделяш на части”. Според това синтаксово значение на думата - "разделение", да обвиняваш някого показва нищо друго освен, че ти самия си “разделител”, с други думи “сектант.” От тук и извода, че единствения начин да не си сектант е да си “обединител”, да не критикуваш другите, и да си толерантен към всички. Това означава да имаш сърцето да прегърнеш всички... А това става не с обвинения а като живееш за другите. Точно това прави преп. Сан Мьон Муун. Само така може да се премахнат бариерите и сектанските истории, които между впрочем съвсем не се ограничават с религиозната сфера. Сектантско отношение е непоносимостта от страна на една вяра към друга, но така също и на невярващите към вярващите, или на белите към черните. В която и сфера на живота да погледнем, такова егоистично отношение на преследване към другите е сектанство. От него и произтичат всичките спорове, конфликти, омраза и войни през историята. В този смисъл на думата “сектант” наистина говорим като за нещо много лошо. Интересното е че невярващите проявяват много повече такова “сектантско” отношение от вярващите. Вярващите също го имат но поне полагат много по-голямо услие да го преодолеят, с изключение на фанатиците които както атеистите открито са нетърпими кум другата страна. Но и в двата случая това не е нищо друго освен изява на грешната ни природа наследена от Сатана.

Атеистите са нерегистрирани и незаконни
При атеистите процентите на самоубииства и убииства са на светлинни години пред тези наблюдавани при вярващите. Понякога се злоупотребява, че “сектанти” се самоубивали... Но точно “сектантите” вярват, че живота е ценен дар а самоубииството е непростим грях. Дори кратка статистическа справка показва, че главно при хора невярващи в нищо, се стига до самоубииства. Ами те не вярват, че има живот след смърта и ще понасяме последствията...

Не е ли тогава логично и правилно да обявим “варата на атеистите” като нерегистрирани и незаконни и да започнем да ги преследваме. Би трябвало да е логично: при тях има много по-голями проценти на престъпност, наркотици, и ред други злоупотреби. Интересно защо тогава за сектанти се считат тези които не вършат тези неща; не препиват, не пребиват, не крадът и т.н. Ако си такъв обаче не се вписваш в обществото и те обявяват за сектант. Нямам думи, просто тази игра на думи е умо-главо-замайваща! Най-добр пожелания на всички за несектантско отношение, толерантност, разбирателство и разбира се, любов към ближния (в това чесло и врага).