СРЕЩА С ПРЕПОДБНИЯ МУН: Муун Сан Мьон

СРЕЩА С ПРЕПОДБНИЯ МУН

A chance encounter with Bulgarian associates of the reverend Moon, brings out reflections about the compatibility of their vision about the coming of the Kingdom of God on earth and substantial tenets of Orthodoxy.

На 20 декември, в 18 часа, пристигнахме в залата Федерьция за световен мир на ул. Бенсовски 25, срещу пожарната. Посрещнаха ни на входа посланиците им за България, историците Михаил и Михаела Сергиеви, които вече познавахме, и бившияг приближен на Илия Минев, поетът Лазар Димитров Корбанколев от град Септември, известен като последният политически дисидент у нас, останал в затвора още шест месеца след като всички други дисиденти са били освободени след 11.11.89. Попитахме организаторите дали ще можем да направим изказване след доклада на нашия съверец католик Иван Калчев, а това е нормална практика при тях.

В залата на Посолството на мира се бе събрала аудитория от десетина до дванадесет души слушатели, сред които бяха и професор Иван Калчев и пастор Агопян от Адвентистката църква. Взаимно се представихме и разговаряхме на италиански език с философа Габриела Спаня-Кардашева. Познавала се лично с архиепископ Емануел Милинго, много популярен екзорсист (извършвал сеанси за справяне с рогатия), преминал през етапите епархийски архиерей на Лусака (Замбия), средно-висок ватикански сановник.

(За информация, Архиепископ Милинго получава откровение лично от Исус, който го призовава да получи семейна благословия от корейския религиозен лидер Сан Мьон Мун и да спомогне Католическата църква да приеме бракосъчетаване на свещениците си. Исус разкрива пред него болката си от сексуалните извръщения и аморалност които се извършват поради безбрачието. Сега Милинго е църковен реформатор със силно влияние всред 150-те хиляди Католически пастори напуснали църквата поради желанието си да създадът семейства. Милинго открито подкрепя усилията на преподобния Мун за постигането на световен мир чрез междурелигиозен диалог...)

Проявата започна със соната на Шуберт, видео за историята на движението на известния корейски проповедник и в частност на учредяването в Ню Йорк на 23 септември преди две години на „Авелови обединени нации”, дало повод за софийската среща, Докладът на Калчев бе обобщение, и то доста интелигентно представяне на декларацията на преподобния Мун, със заглавие „Провиденциален поглед върху Ерата на Тихоокеанския басейн в светлината на Божията воля: Съединените щати и бъдещата насока на ООН и на целия свят”.

Ето и точките, по които имаме да кажем нещо: Посланието сигурно ще се появи някъде в пресата, а и има достатъчно екземпляри в централата на Обединителите на ул. Бенковски 25.

Декларацията представлява един много позитивен и оптимистичен геополитически поглед към положението и близкото развитие на света към създаването на едно обществено и расово помирено и щастливо човешко общество, сплотено по образеца на нормалното семейство, съставено от съпрузите и домочадието. Ролята на Тихоокенския регион с епицентър Корея издава поредния месианизъм.

(Между другото наистина Тихоокеанскя регион дори в икономически аспект ясно се очертава да измести Запада в ръководната си роля за бъдещето на света. Интересното различие което откриваме в този регион е естественото единство на религия и политика. Политиците свободно говорят за Бог и за разлика от запада ясно осъзнават ролята на здравите семейни ценности за здравето на обществото. Това предсказва предстоящ преход от културата на свободен секс и разпадане на семействата към нова световна култура - високо ценяща семейството и духовността, идваща с идващото икономическо превъзходство на изтока.)

Тази глобална визия може да ни накара да преосмислим много от настоящите тенденции.
Нека изтъкнем сходствата и различията на някои точки на декларацията с християнските понятия:

Първо, образът на Христа: поставен на челно място във визията на Мун, всъщнст той изпълнява централна роля при въвеждането на човечеството в новото време. Това не е различното, а по-скоро дълбокото и реалистично виждане което те дават за начина по който това ще стане. Явява не толкова трябва да очакваме събития за избавлението на човека, а появата на истински семейства са реалната основа за появата на нов свят на морал и мир в съответствие с Божия първоначален идеал, който човечеството до днес не е успяло да осъществи.

Второ, откровението получено от преподобния Мун: каквото да е то (визия, анализ, щастливо прозрение), е не само съвместимо с християнската доктрина, но дори обяснява много от неяснотите с които християните по цял свят се мъчат в сърцата си. Сега не познаваме истината напълно, а мъгливо чрез евангелие, т.е. когато пълното дойде, частичното ще отпадне, заявява красноречиво апостол Павел. Отдавна е минало времето, когато християнската църква определяше броя и заглавията на каноничните си книги, където се съдържа Божието слово, още около втората половина на втори век от новата ера: останалото (евангелие на Тома, евангелие на Филип, евангелие на Юда) е обявено по политически причини като продукт на гностични движения и становища на еретици... Християните започват историята си със огромни спорове относно тълкуванията на тези писания и днес броя на разделените деноминации надминава 2000. Обявнението на д-р Мун обаче дава нова светлина на различните противоречиви тълкувания и със сигурност ще сложи край на тази дву-хилядна сага от вътрешни борби и спорове във християнството.

Трето, Божието царство: онова, което се очаква да се възцари с помощта на Мун – колкото и да е привлекателно поради качеството и количеството на човешкото щастие (мир, справедливост, братолюбие, семейна обич) се явява и точно изпълнение на Библеските предсказания. Нещата не се заключват само в геополитика и глобализация, една „ера на водолея” с далеко-източна украса. По скоро осъзнаваш, че Божията любов може да стане изявена в живота ни единствено когато създадем любящи семейства, където децата да могат да израстват в любов. Семейстото, като училище на любовта е началната точка за установяване на Божието царство. Семейстото е реалното място, където можем да преживеем мир, любов и разбирателство. Така че не се говори за някакво нереално, въздушно приятелство с Бога.

Прозряното от Мун често прибързано е сравнявано със стари едностранни идеи, но при по дълбоко проучване осъзнаваме, че то показва центъра между разделените крайности. То показва, че единство между тези спорни, крайни позиции е единствено възможно в центъра където хоризонталната човешка любов и вертикалната любов на Бог се пресичат. С дуги думи, доктриналните конфликти и отхвърляне в историята на християнското вероучение е проява на егоизма, който ни е заслепявал да видим общото във различията, да погледнем не от ляво или от дясно, а от горе - от Божията Родителска гледна точка.

Матеряла е отговор на анонимна статия: Авторът дори не е осъзнал видното, че повечето присъстващи не са последователи на д-р Мун, а привърженици, макър и педставители на други религии и вяра. Това недоразумение е естествено, понеже в повечето християнски църкви ако разберът, че си представител на друга религия веднага биха те изгонили. Обединителите, точно обратното, канят и свободно работят с представители от всички религии, вери и други сфери от обществения живот... Самия автор явно е бил поканен като такъв.